Всички използваме парфюми – мъже, жени, дори и деца. Парфюмът се е превърнал в харесван аксесоар, а парфюмерийната индустрия – в печеливш бизнес. Откога е така? Къде започва историята на парфюмите?
Думата „парфюм” (perfume) е с латински произход и означава „чрез дим” (per – за, fumus- дим). По-късно французите го съкращават на „parfum”, като така наименуват приятните миризми, които се носят из въздуха.
Парфюмът е открит много по-отдавна, отколкото повечето хора си мислят. Древните култури често използвали различни форми на „парфюми”, които слабо или почти не се доближават до нашата съвременна представа за парфюм, но все пак се категоризират като такива. Съвсем в началото „парфюм” се е наричал тамянът, който бил открит в Месопотамия преди повече от 4,000 години. По време на церемониите си египтяните горели различни видове дървесини, и растения; накисвали дъвесина и смола във вода и растително масло, и мажели телата си с тях. Използвали ги както за себе си, така и за ритуалните си погребения. 
До началото на Златния Век в Египет парфюмите се използвали само за ритуали. След това тамянът и ароматните масла постепенно станали достъпни не само за фараоните, но и за обикновените египтяни. Парфюмирането дори се превърнало в закон – на гражданите било заповядано да се парфюмират поне веднъж седмично. Както знаем, египтяните много държали на хигиенните си навици и освен, че се къпели редовно, продължително киснели телата си в парфюмни масла, което не само им доставяло удоволствие, но и предпазвало кожите им от вредните ефекти на слънцето и жегата.
Египтяните носели със себе си парфюми през целия си живот. Дори са ги поставяли в гробниците си, за да отнесат благоуханието и в отвъдното. 
Древните много държали на естетиката и това включвало контейнерите, в които съхранявали парфюмите си. Били наистина естетически изпипани и се изработвали от алабастър, стъкло, абанос, порцелан, камък и злато.
Появата на стъклото през 1558г. пр. Хр. била революционна и материалът бил по-скъп дори и от скъпоценните камъни. 
Най-известният потребител на парфюми в Египет със сигурност е била Клеопатра. Тя обожавала парфюмите и буквално се къпела в тях. След убийството на Цезар тя напуснала Рим за да стане кралица на Египет. Пристигането й било оповестено от тежката миризма на парфюм още преди тя да се е появила. Друга известна красавица, Нефертити, също обичала обилно да се „къпе” в парфюми.
Благоприятният климат в Египет позволил съхраняването на много аромати от Индия, като джинджифил, пипер и сандалово дърво. Древните гърци и римляни всъщност научили за парфюмите от египтяните, като търговията между Крит и Египет била процъфтяваща.
Те разменяли цветя за производството на парфюми – водни лилии и рози срещу ясмин. Египет все още е сред лидерите в производството на ясмин.
След инвазията на Александър Велики през IIIв. пр. Хр, парфюмите станали още по-популярни в Гърция. Теопат Атински пръв започнал да размишлява над това как миризмите се възприемат от хората, как влияят на настроенията им и как усета за миризма се различава от този за вкус.
Сред най-известните парфюмни съставки бил и лебанонският кедър. Цар Соломон използвал кедъра в построяването на палата си; кедъровото масло служело за предпазване на папируса от насекоми и дори днес се използва за пръскане в гардеробите - за предпазване от молци.
Свързващото звено между миналото и настоящето на парфюмната индустрия са арабите. Процесът на извличане на масла от цветя чрез дистилация (процес, който се използва най-често днес) бил разработен от Авицена, арабски доктор-химик. Първият му експеримент бил с роза. Розовата вода била по-деликатна от силно миришещите билки и веднага станала популярна. 
По времето на Катерина ди Медичи във Флоренция, парфюмната индустрия достигнала своя връх. Катерина си купила свой собствен парфюмер, Рене ле Флорентин от Италия. Неговата лаборатория била свързана с нейния апартамент чрез тайна врата, така че никой да не може да открадне формулите му.
В наши дни парфюмерийната индустрия се е развила до такава степен, че повечето от нас биха намерили за трудно да се разделят със своя любим аксесоар. Използвани разумно, парфюмите са начин да привлечем внимание, да покажем своя вкус и предпочитания или просто да се насладим на любим аромат.
Мъжете обичат да подаряват парфюми, защото няма нищо по-хубаво от жена, която нежно ухае на избраният от любимия аромат.
Човешкото съзнание работи на силно асоциативно ниво и понякога свързва миризмите със спомени повече, от колкото паметта и зрението могат да постигнат, заедно или поотделно.
